Самотни нощи

Взирам се в нощите черни,

мислено галя косите ти нежни.

Твоето име нашепвам,

твоето име ме води в съня.

Викам, зова -

гласът ми сякаш глас във пустиня.

Ти не чуваш,

ти не зовеш,

моето име ти не прошепваш.

Сама съм в нощите черни,

сама съм в сънища неверни.

Твоите очи не виждам,

сякаш сляпа съм и тъмнина

е обзела моята душа.

Мечтите с твоя образ все чертая -

прекрасни сини езера -

пленили до безкрайност моята душа.

На дъното им аз мечтая,

аз живея, превъплатена в сянка,

сянката на любовта.

АЗ ЖИВЕЯ, АЗ ГОРЯ!