Самотни размисли
Среднощ е.
Дори когато с думи
болката опиша,
някак си
не олеква на душата
и не спира да боли.
Бял лист,
аз чакам,
думите не идват
пак сами,
а отвътре някъде ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.