самотници

18 sept 2006, 14:14

Poesía

927 0 3

Самотници двама с наранени души,
без път и посока се лутаме ний,
без лъч светлина в тъмните дни,
без капчица радост, живота върви.

Сърцата ни пълни са с мъка и гняв
за рожба едничка, убита без жал.
За нашата радост, за нишите мечти,
за предстоящата старост, за самотните дни.

И когато в тиха, звездна вечер,
седнали един до друг в нощта,
спомени ще идват от далече
за отминали, щастливи времена.

Ще стискаме ръцете си до болка,
сърцата в този миг ще замълчат,
а една звездичка от небето ще ни свети,
споделяща нашата самота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-18T21:03:04+03:00

Няма по-голяма мъка от загубено дете! Молете се за звездичката ви и ридайте! Звезден некролог от земни хора, отправен към ангелски силует в небесата!
Galina_B (Галина Белинска)

2006-09-18T20:00:44+03:00

Аз също изгубих син. Четох тези стихове и плаках...
Казват, че с времето болката минава - не е така!
Поне сте двама - за утеха...
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-09-18T15:42:50+03:00

Разплака ме...
Думите са излишни...
Неизмерима болка е това...

Поздрав и ... усмивка/макар и през сълзи/.