Дъжд вали,вали,вали.
Един самотник под дъжда върви
без чанта,без чадър,
с ръце в джобове скрил.
И сякаш си подсвирква,
и песничка припява.
Той под дъжда танцува
и локвички прескача.
И ми се приисква
да изляза под дъжда,
до него да застана
и да запея песента.
Ала поглеждам само
през малкото прозорче,
завиждам ти самотнико
за твоето безгрижие.
Дъжд вали,вали,вали.
Самотник под дъжда тънцува
но ето някъде се скри,
а дъждът вали,вали.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados