Самотни, сиротни душите се реят,
бродят и търсят в света натъжени,
но копнеят и знаят, че ще намерят,
ще се вричат в мечти нереални и смели.
Тогава в сумрака нещо проблясва,
отклонява ги плахо от пътя безкраен,
а те уморени в миг се захласват
и сякаш съзират дар скъпоценен.
Така запленени с възторг обрисуват
картини красиви от блян, дълго сънуван,
и душите наивни в едно цяло се сливат,
ликуват във рая, фалшиво създаден.
Но блясък подправен в прах се превръща
и с първия полъх с мечтите отлита.
В миг изградена, отново в миг свършва
заблудата кратка, препречила пътя.
Души прелъстени измамени тлеят
в свят, пълен с души наранени,
но пак ще възкръснат, щом в мрака намерят
бледия лъч на свойте копнежи.
© Мартина Todos los derechos reservados