Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
12 ago 2008, 11:41

Самотните Моряци 

  Poesía
1704 0 11

 Морски шепот на ниски гласове във борда, 

накъсан дъх, пропит от тъмна кръв,

и действия, наситили съзнанието му с болка...

с мъже пияни - оцветени в прах.  

 

Стои на палубата замислен капитанът,

пред него райски остров, потънал в черна скръб.

Не вкусил вино, питащ се: "Защо ли сам останах?",

сърцето врязано в железен прът.

 

А галерата изстена - пореше вълните...

и сините делфини се плъзгаха след тях,

а моряци спогледаха се с болка в очите,

вгорчени от жълта жлъчка, обземаше ги страх.

 

И Мъгла от светли спомени за родните земи.

Мечтите покосиха- досущ като пшеница,

и всичкото спечелено сякаш се сниши,

внезапно потрепериха... като болни птици.

 

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силна емоция!
  • Морски шепот, и тъгата на капитана... Не само докосващ, ами и омайващ..Благодаря за прекрасната картина!
  • Разтърсващ стих.....
  • Няма Меги,между другото днес съм усмихнат защото имам най готината почитателка...и тя има мен за почитател и...нямам думи!
  • Ако трябва да съм честна със себе си-за мен,лично, едни от най-великите автори са тези, които успяват да разплачат хората със стих.Така че-само напред, на прав път си (ей, да не ти се надигнат въшките сега и да вземеш да пишеш по-лошо )
  • Браво!
  • "Мъгла от светли спомени за родните земи.

    Мечтите покосени - досущ като пшеница,

    и всичкото спечелено сякаш се сниши,

    внезапно потрепериха... като болни птици."-Харесва ми!Май много те бива да предаваш точно тови вид настроение-тягост...Интересен си!Поздрави!

  • Интересно тъжно...


    Ранения_пътник_
  • Внушителна картина...
    човешко послание...
    и делфини, капитане...
  • Много силно!
  • !!!
    Поздрави!!!Хубав стих!!!
Propuestas
: ??:??