29 jul 2022, 12:59

Самотният гробар 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
691 4 5
На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила,
ветрове и демони вият страшно.
Носи се прах и смъртна миризма,
духовете зли реват, убиват бясно.
Земята от викове ужасни кънти,
поглъща мракът безкраен душите.
Навсякъде осеяно е с кървави игли,
раздиращи безмилостно очите. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майчето Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??