17 dic 2007, 14:50

Самотният лъв 

  Poesía » De amor
3165 1 18
САМОТНИЯТ ЛЪВ
Един самотен остаряващ лъв
на слънцето лениво се излегна.
Бе нявга цар, бе свикнал да е пръв,
но всичко туй до болка му дотегна.
Лъвицата, родила му деца,
със времето оказа се хиена.
Постави му под гривата рогца,
от разни чужди кучета пленена.
Лъвът се скапа - липсваше му жар,
мерак да гони дивеч не остана.
Всесилният доскоро господар ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??