2 may 2015, 19:01

Самотно 

  Poesía » Otra
435 0 4

 

 

Да се усещаш

заобиколен

от празнота ...

Да няма на какво

да се подпреш,

ако залитнеш ...

Това не е ли

истинската

Самота?!

....

Не можеш

просто ей така

да я подминеш ...

 

Навсякъде

да виждаш 

само себе си.

Край теб единствено

копнежи

да кръжат.

Отчаяно

да преосмисляш

дните си

и да се чудиш

докога

ще се множат ...

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Пламена, Стойна, Василка - че го прочетохте и коментирахте! Радвам се, когато има отзиви, макар и не винаги да са положителни - приемам критиката като градивна приятелска помощ!
  • Самота е, добре описана! Харесах!
  • Да, описаното от тебе е самота, но не се отказвай! Дерзай и ще
    промениш действителността покрай себе си. Върви смело по предначертаната си цел и те уверявам, че ще промениш ситоацията, защото ти сам решаваш бъдещето си, а аз ти желая много успехи, Вили.
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • Дааа, самота е, Вили.
    И мен ме е задушавала до болка понякога...
Propuestas
: ??:??