10 sept 2006, 13:13

САМОТНО 

  Poesía
1492 0 10
Сълзливи акорди отекват в нощта,
безмилостни тръпки прокрадват,
а в мрака ръце на самотна жена,
във унес пак НИЩОТО грабват.
Сълзливи акорди, сълзлив полутон
отскубва се сякаш неволно,
но никой не чува - сподавено стон,
самотен се спуска надолу...
а ТАМ . .. е това, което не е,
но някак на спомен прилича,
сълзи като дъжд от бурно небе
се гонят, акордно повличат, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??