27 may 2008, 8:52

Самотно отчаяние 

  Poesía » Versos blancos
2009 0 4
Красиво, нежно безумие,
потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи.
Самотно отчаяние, чакащо някой да го спаси.
Мило несъвършенство, скрито зад ъгъла.
Несподелена любов, чакаща някой да я прегърне.
Самотен, бездомен скитник - разхождащ се из улицата.
Красива дъга, оплетена в небеса.
Скрита тишина тихо мълчи... а сърцето кърви ли, кърви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??