10 ene 2009, 14:51

Самотност бъркат лесно с самота 

  Poesía » De amor
1024 0 45

Трептят, стаени
думи в тишината.
А помежду им
леден вятър лъха от това,
че във страха
да се обвържат двама,
самотност бъркат
лесно с самота.


Макар и заедно
сред тишината
душите в шепите им
все горят.
А да ги разсмее
(и напук съдбата),
не би могла и
многолюдната тълпа.


Май всеки си 
намира и причина
на другия  душата
да не подари
или
да го подмине с
боязливост-
от страх на чувства
да се отдаде?


Ще бъде тъй, но със стремеж 
близостта ако преодолее,
един до друг
(не с ужас, а с копнеж)
в люлката на Любовта
спокойно ще се
залюлее.
 

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??