САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Лепилото на паметта задържа
захвърлени от времето лица.
По тишината мълчалива само
разбирам, че сега съм сам.
Не аз, а някой друг е плакал
заради злината на света,
а раните по тялото ми грим са
от вече изиграна роля.
Понякога се чувствам изоставен,
ала това е суетата на актьор:
защото няма никой и е нямало ...