8 abr 2011, 21:11

Сатен 

  Poesía » De amor
766 0 6

Прошумолява

хладният сатен –

във тишината –

сякаш шепот на треви.

И цвят на вишня.

...

 

Усещам пръстите ти върху мен -

треперещите пръсти на лаик

по гънките на мойто тяло.

Току се лутат –

и колебливо,

сякаш пипнешком,

разкъсват го –

подобно хищник.

Събличаш ме –

а тялото гори –

в студени полутония

сатен. Усещам

устните ти - с вкус

на зряла вишня.

И на... мен.

Докосваш ме –

докосваш хладния сатен –

ръце приплъзваш,

колеблив.

А тялото ти

сякаш ме покри.

За да прикриеш голотата си

със мен.

 

 

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??