Миличка, сънувах теб и мен, в легло с чаршафи от сатен,
сънувах две тела, слели голота и чифт безсрамни устни,
целуващи твоята нежна кожа.
Сънувах сън, облян в топлина и две треперещи ръце,
докосващи твоята душа.
Непознато чувство бе това, да се влюбиш под дъжда,
да обичаш две неща и да забравиш всичко, когато те докосна.
Когато в очите ти погледна, помня онзи спомен така незаличим,
така болезнен. Онзи ден така прекрасен, в който ти беше с мен,
онзи сън, в който те целувах наистина.
Нежни ласки, устни от коприна,
усещам пак по цялото си тяло и не издържам вече,
без да знам, кога ще дойде ден да бъдем заедно.
Обичам те и знам, че в този сън ти беше с мен,
докосвах твоята коса, гмурнах се в очите ти дълбоки,
устните ми докоснаха твоите, бъди моя...
Онази нощ, крещя, боря се и бягам, но знам, че беше истина.
И сега докосвам теб и искам пак да те целуна,
но ледени са вече думите, ласки от лед и много мъка има в теб и мен,
няма вече устни от коприна, край на този сън пореден.
Как живее се така...?
Болка, мъка и тъга, но този ден ще дойде, няма да издържа,
не се предавам на страстта, но искам две тела в нощ вълшебна
да разкрият смисъла на любовта...
© Безименна Todos los derechos reservados