И гледам те още омаяна

от твоя аромат,

и дишам опиянена

от парфюма твой.

И спокойно лягам „изгубена"

в погледа ти кафяв.

И сънувам те изгаряща

от ласките ти минали.

И губя си мислите,

изморена от дневна светлина,

а луната ме изпива

сякаш съм бутилка с вода.

Но истината убива

и малкото вяра в мен,

и сърцето ми разбива

далеч от черния ни сатен.

Сатен с твоята любов напоен,

вечер, когато крие се всичко.

..........

И дъждът студен отмива болката.

Далеч...

Отново далеч от мен...