Скъсаха се
струните на китарата.
На пясък станаха
бучките захар.
Гласове от миналото
ехтят в камбанния звън.
Дъждът открадна
последната ти самотна сълза.
Затвори очи!
Не се страхувай от целувката й*!
Затвори очи!
Светът ти се струва по-красив,
когато не го виждаш...
*целувката на смъртта
© Мартина Вичева Todos los derechos reservados