Сбогом!

                          Когато спре  дъждът - ще си отида!

                          Не искам калните следи

                          в душата ти да носят мойто име!

                          И да почистиш - ще боли!

                          Пред мен какво остана - ти не питай!

                          Безкрайна, бяла пустота...

                          Вървя безпаметно към свойта зима...

                          Каквото имах - изгоря!

                          Сега върху снега чернее мрачно

                          праха от миналите дни.

                          Тук там трохички... А съм гладна страшно...

                          Но ние с теб не  сме врабци!       

                          Аз помня всичко, за което страдах,

                          и щедрите, добри ръце.

                          Сърцето ти - решето безпощадно,

                          реши мига да изтече!

                          Ще взема своя огън и ще тръгна!

                          За пътя ми - не ти е жал!

                          Върви свободно  и не се обръщай!

                          Вали... над  хляба обещан!...