19 may 2023, 21:28

"Сбогом" 

  Poesía » Del paisaje
418 1 5

Тази сутрин морето е чисто.

В свойта длан крехки миди брои.

И днес му праща Слънцето от Изток

рожби огнени-да напои.

 

Тази сутрин брегът е тъй тих...

Даже искам да пипна медуза.

Аз цялата на Слънцето се покорих-

златисти са нозете ми-и бузите.

 

Тази сутрин само аз тъгувам.

Пясъкът заровил е очи-

мойто сбогом да не чува.

Равнодушният чадър мълчи.

 

Само една вълна сърдита-

цапна ми студен шамар-

после плясна дяволито-

сякаш ми е стар другар.

© Веси Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • " Тази сутрин само аз тъгувам.
    Пясъкът заровил е очи -
    мойто сбогом да не чува.
    Равнодушният чадър мълчи."!!!!!

    " Пясъкът заровил е очи" ми подейства като магнит! Браво за тази оригинална метафора!👍
  • Глас от мен!!!Браво!
  • Отлично!
    "Само една вълна сърдита-
    цапна ми студен шамар-"

    Всего лишь одна волна злости
    охладила лицо пощечиной
  • Веси, прекрасно е! Желая ти успех!
  • Успех!
Propuestas
: ??:??