Не искам да те наранявам –
зная как боли раздяла.
За нищичко не обвинявам,
но песента ни вече съм изпяла.
Слагам край, така реших.
Не знам дори дали съм права.
Бог ще каже или, че сгреших,
или, че това е смешна драма.
Сбогом казвам – трудно е,
но ти помни, че те обичах
и макар че толкова абсурдно е –
клетвите си аз зачитах.
Затова те моля – обичай самотата,
не ме сънувай, забрави!
и нека ярко грее пак луната,
когато друга на пътя ти се появи...
2005
© Todos los derechos reservados