11 sept 2007, 15:36

сбогом  

  Poesía
722 0 4
С мечтите си аз вчера се сбогувах
но ти, любов бе мечтата най голяма
надявам се до теб да стигне моя зов
дори в живота скапан мене да ме няма.
Не ме обичай-всичко пропилях
надежда няма в мене е вината
обичах силно, да обичаш не е грях,
а може би виновна бе съдбата.
Сърцето мое спомена ще пази
и твоят светъл образ знай ,любов
дори да го разкъсваха с омразя
то оцеля и с теб ще е до гроб.
В живота скапан ти ,любов сама си
и тежко е, но тъй е по добре
не ме ревнувай всичко ти за мен си
сама да съм е даже по добре.
Мечти градих, илюзии целувах
затуй прощавам се със теб любов
по своя път тръгни и обич ще намериш
от мен далече ще си в тоз живот.







© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Умно,умно....най сетне "Също" ха ,ХА....Само
    Стиховете са уникални,автора е твореца - а не Редактора!!!
  • Стиха ти е хубав, както и другите, но без препинателни не става. Редактора в този сайт, е да публикува, и ако има изпусната по невнимание, а не от незнание грешка, да я поправи. Не да редактира цялостно всяко едно произведение. По добре се научи на елементарните граматически правила и тогава пускай едно произведение за публикация. Ако не искаш, естественно, да ти се смеят! В противен случай, ще си изгубиш не само коментиралите те, но и читателите!
    С най-добри чувства!
    Поздрав!
  • Поне има точки Поздрави за стиха
  • това също оставям без редакция
Propuestas
: ??:??