Дори и да боли, ще те откъсна
от своята душа и от сърцето,
когато вече стане много късно...
И е замрял езикът на ръцете...
Ще те откъсна, като лунно цвете,
разцъфнало в омайните ни нощи...
Ще те оставя – другиму да светиш...
Макар, че те обичам много още...
Ще те откъсна, без да те забравя...
И в мене ще живееш като спомен!
Но болката, която в мен оставяш,
ще ми тежи, с товара си огромен...
Ще те откъсна и ще съм разкъсан
от мисълта, че друг ще те прегръща!
Но да те спра е вече много късно!
и ...моля те ... недей да се завръщаш...!
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados