Тежими нещо на душата,
очете ми със сълзи се наляха.
Сърцето ми сега кърви,
че, Меро, теб изгубих...
забрави!
Думичка не мога аз да кажа,
че планина във гърлото ми там застана.
На кого ли аз да кажа и мъката си да
разкажа?
Отиде си и сбогом ти не каза.
Така да бъде! Знай, че спомена не ще забравя.
Гостенка дошла при тебе, знам, ...