Отрязвам косите 
с дъх на море,
изпращам мечтите
към звездно небе,
пясък златист
нозете ми пари,
топлият бриз
страните ми гали.
Затварям очи,
върху ми си ти,
от морски сълзи
ликът ти блести,
устни целуваш,
с пръсти тършуваш,
рани лекуваш,
в душата ми с нежност нахлуваш.

От изток ветрец,
на златната есен
разпръсква прашец,
за довиждане песен
подсвирква скорец,
таралежи от кестен
подсещат за първия звънец.
И белият хлад,
и нощният мрак,
и от спомени склад
приближават се пак,
но няма страх
от снежна покривка,
защото съм алманах
на твоята душа, на твоята усмивка.