Сбогом, любов!
Така ще казвам вече.
Сбогом, любов,
защото те усещам тъй далече.
Ужасно те желая,
но те искам чиста.
За теб ще продължавам да мечтая,
но нека някой друг да те поиска.
Не знам дали ми трябваш вече.
Изпълни дните ми с тъга.
Душата ми на лутане обрече
и смееш се на мойта самота.
Благодаря все пак, че ми показа
какво е истински да любиш,
но трябваше и сили да ми даваш,
а не в заблуда чувствата ми да погубиш.
Върви при някой друг да го залъгваш.
Или... почакай - не! Недей!
Към теб ще се науча да претръпвам,
но и душата няма да се смей.
В твоя власт съм и затова се мразя.
Пусни ме и тръгни си, ще съм ти благодарна.
Добра частица в мен поне ми дай да си запазя,
за да те считам все пак за идеална.