Къде си останала моя любов, 

погубена в старите спомени тежки, 

когато се върна за теб не готов,

очите ми леят сълзи нечовешки. 

Къде са останали твоите дни, 

осеяни с трепетни чувства любовни, 

и мигове сладки от страстни вълни, 

от топли прегръдки с целувки гальовни. 

Сърцето попарено в мене тъжи, 

умира и гасне в живота си жалко, 

защото най-много и силно боли, 

споменът който дошъл е за малко. 

Обичам те още прекрасна любов, 

аз помня усмивките твои омайни, 

щастливите радостни нощи любов, 

горещите страсти от чувства безкрайни. 

Прости ми за моите грешки преди, 

прости ми за моите действия строги, 

прости ми за болката в твойте сълзи, 

че само съм бягал от твойте тревоги. 

Настъпи моментът в който сега, 

изпращам те тихо събирайки сила, 

към тебе обръщам се с болна душа:

- Сбогом любов,  довиждане мила... 

​​​​​​