23 feb 2011, 9:11

Сбогом, моя любов 

  Poesía » De amor
1773 1 3

За твоето щастие ще го направя,
ще си отида от живота ти... безмълвна,
този път без да се лигавя,
без да се надявам на твойто "остани"... ще тръгна...

Ще се спогледам в огледалото
и вместо одобрение... сълзи,
ще забраня на отражението
неподчинение... а ти просто ме забрави...

Забрави, че и до днес се вричах, плачейки,
че те обичам,
защото аз забравих - мой не си,
от нея си обичан...

И ме боли... заклевам се, боли...
на собствените си стрели се нанизвам,
ти не очакваше, нали?
След всички опити да се отказвам...

Не вярвам на себе си дори...
влюбена съм и съм глупава,
а твоите хитри зелени очи
контролират ситуацията, очите на манипулатора.

Опитомена бях от липсата ти,
липса на взаимност, на споделяне,
обичах две вече празни очи,
с чиято страст преди и двамата изгаряхме...

Един пожар, избухнал не навреме
и с появата си обречен...
един пожар и за двама ни бреме,
и сякаш вечен...

Най-често с отрицанията ти се сблъсквах
или с болезненото ти мълчание
и на стените с часове подслушвах
неуморна и достойна за съжаление...
И чак на себе си се чудех,
това очакване наказание ли бе?
Или моето спасение?

© Надето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??