Тъжно е... някак неловко мълчим
и се гледаме някак си жално.
Как до тук се докарахме с тебе любими
та вече не ни е забавно?
Във очите ни няма го старият плам
дъх на обич и нежност и грижа
и напусна ни бързо без време страстта
Замени я досада привична.
Ах защо ли не чукнем ний чаши за нас
и да пием за сбогом последно.
Знам, ще вдигнем кристалните чаши за тост,
но сърцето ще страда безмерно. ...