Сбогом на лятото

29 ago 2024, 7:15

Poesía

75 2 2

СБОГОМ НА ЛЯТОТО

Доде колтуча с джобната си ножка

асмичката от ялов клечорляк,

две гълъбчета тихичко се пощят

пред дремещия в двора котарак,

нахълтва дълъг вятър от морето –

брезичката се кланя доземи,

с две шепи брашънце, назаем взето,

съседката ми пак пече катми,

с тупалка някой тупа си килима,

дъхти на дюли бавното градче,

и – ей, къде е! – хищницата зима

снишава се за скок като зверче,

следобедът на завет тихо ляга –

прашасал пътник – миг да си поспи,

и вихрят вихруличета на прага

листата на крайбрежните липи,

и котаракът просто стана смешен! –

със своя неуспешен птичи лов...

А лятото – каквото беше, беше.

Проводих го на дълъг път –

с любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.