Това е. Имаше те, а сега си там,
където моята сестричка вече е,
където близки много на сърце
отишли са. Където ще отида сам.
Приятелю, сбогувам се сега
със теб и думите сълзи са.
Мъгла е тежка. Слънцето покри се
и капе тук, на листа ми, сълза.
Приятелю, със теб пак ще се видим,
и пак сестричка, близки ще открия.
Но ето, че сега от болка вия.
Да пиша вече и не мога, спирам.
-------
В памет на Пецата, мой приятел и един достоен човек.
Поклон, Приятелю, и светъл път на душата ти!
© Георги Каменов Todos los derechos reservados