Дошло е време с близките си да се разделя,

настъпил е моментът да напусна таз земя.

Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,

подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.

С всички мигове дарени ми от вечността,

изграждах себе си оспявайки да им се насладя.

Откривах хоризонти нови, недопустими до преди това,

оборвах възгледите си, променяйки си самоличността.

Не бе ли дълъг пътят ми запитвам ви сега,

щом осъзнавах приживе безбройни чудеса,

любови приказни откривах и с тъга в сърцето пях,

от щастие безумно плаках и на болката се смях.

Животът се измерва в мигове, а не в лета,

постиженията духовни са, не материална суета.

Като свободна личност времето си пропътувах,

живях, а не просто съществувах!