9 jun 2009, 7:58

Сбогуване 

  Poesía » De amor
630 0 3

И тази нощ е светла – пълнолуние,

под него в теб видях мистична нимфа.

И бляскаха звездите кат харпуни,

в отблясък на красивото... ти идваше.

Ти идваше, пристъпваща във хладното,

подмина ме, с не скриваща апатия,

но аз разбрах, че си била измамна

и не гореща си, а мрачна статуя.

И скулите в очите ми извиха се,

превръщащи се в изтънени жлебове,

а сълзи ми потекоха във рифове

и от устата ми се чу едно „Обичам те”...

Обръщайки се, махна с кърпа траурна,

невинно, като псалом на светиня,

и целият ми свят загуби аурата,

и топлата ми кръв сега изстиваше...

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??