Сбогуване

22 mar 2009, 13:23

Poesía

723 0 2

Сбогуване

Сбогом, мое детство,
безгрижни мои дни -
само споменът остана
да блуждае в мен, да боли!
И мисля си -
разделяме се ежедневно,
с всеки скъп за нас
житейски кът,
докато успеем
на слънцето да се усмихнем
за последен път.
А мислех си, че не старея,
че безкрайна е житейската гора -
как по детски съм се лъгал,
някога и аз ще умра!
Колко мрачни мисли,
какъв прекрасен свят!
Усмихвам се и си мисля -
прекрасно е да бъдеш млад!
Сбогом, мое детство -
длъжен съм да продължа....
сбогуваме се вечно
по пътя си към смъртта!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stef_bobi (Яна)

2009-03-22T23:45:16+02:00

Силно!Привет!
Ledena_Kukla (Тя)

2009-03-22T16:11:25+02:00

мхм, всички умират рано или късно

поздрав за стиха!