Мое мило момче, моя първа мечта,
отлетяха отдавна онези мигове детски,
отдавна не сме вече деца...

Промених се с годините, промени се и ти,
стрелките препускат, запалват в сърцата нови искри,
дали в нас останаха прашинки - следи
или малки кристали - наивни души...

Дали ме забрави? Дали още ме помниш?
Не, не искам да знам.
За мен ще останеш завинаги момчето с усмивката,
от мен по детски мечтан.

Вече не си принц, нито аз пък принцеса,
а може би си, но в нечие друго сърце,
което с много обич те гледа
и протяга към теб две нежни ръце.

Мое мило момче, запази си усмивката,
само тя ще напомня, че сме били деца...

Днес на крилете бели на птицата
отлетя и мойта мечта...