Тръгвай, либе! Чакат те баири.
Девет планини пред теб стоят.
Късно е. Дори щурец не свири.
Птиците притихнали мълчат.
Ето, либе, здравец за сполука,
стрък чемшир за теб откъснах аз.
Спомен да си имаш ти от тука.
Знам, че ще забравиш моя глас.
Нищо, че си слушал всяка вечер,
с трепет, там, от вашия чардак -
песните ми, моя смях сърдечен,
чак докато стане пълен мрак. ...