Сбогуване

19 feb 2009, 12:46

Poesía

445 0 2

СБОГУВАНЕ

Пътеката отиваше в безкрая -

пълзеше край назъбени скали.

Нагоре към небето в рая -

посрещаха я влюбени ели.

По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева.

В сено от слез синееха очи,

блестяха като на мъртвец.

Лазурът на простора се смрачи.

… И траурно запя щурец.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

miri_miri (Мария Табакова)

2009-02-20T09:32:44+02:00

Какво да кажа ! Страхотно пишеш - човешки, топло , откровено!
stef_bobi (Яна)

2009-02-19T19:55:11+02:00

"По нея носеха мъжа и кръст.

Душата му летеше в синева.

Положиха го във студена пръст -

смъртта ухаеше на дъхава трева."

Красиво и тъжно!