Сбогуване с мама

14 abr 2016, 20:20

Poesía

1250 1 18

Погледна ме в очите и ми каза:
– Животът си отива... не остана!
И погледът й сякаш ме преряза...
Не знаех, че сбогуваме се с мама!
Така осиротях!... А колко пъти
сбогувам се насън отново с нея!
Не го побира само че умът ми...–
как мога в този сън да заживея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сбогуване с мама

Искате да прочетете повече?

Propuestas