Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове...
Ще скъсат мрежите
от слънцето такани,
неканените зимни
ветрове...
А на брега
тълпата няма
да я има...
Ще те сковават
зимни студове.
И ти Самотното
ще затъжиш за трима,
и ще заживееш
в други светове!
О, няма да се влюбват
на брега ти!
И лунните пътеки
ще умрат!
Романтиката нощна
гдето е в кръвта ти
и славата
на дъното
ще спрат...
И ти ще затъжиш
загледано в без края...
Ще те разплакват
сняг и дъждове!
Ще протестираш
и ще се бунтуваш,
зная!
Но зимата
и теб
ще окове!..
© Христо Славов Todos los derechos reservados