Сбогуване с Морето...

Изпито е последното кафе,

изпушена – последната лула,

Животът ми от днес ще е на две,

а трябва да живея със това...

Море любимо, целият съм слух

сега към разлюляната ти скръб!...

Забравя ли те, значи Моят дух

ще бъде риба плаваща по гръб:

– и аз ще бъда кораб без платна

брега като видение  съзрял,

но грабнат от обратната вълна

и върнат в неизбежният си дял;

– и птица със пречупени крила

подскачаща гротескно по брега,

там   всяка по-засилена вълна

събаря я... Не само на шега!...

И празна ще е моята Душа

подобно на пространството над теб,

където само Вятър в самота

единствено ще броди занапред,

но с още незабравени мечти

надявам се на изпреварващ ход

от  вярата, която ме крепи,

че е възможен Старият живот!...

Едно време в морето