Още, още от както се помня
обичам, обичам да пея...
Още, още от малка обичам...
да танцува във мен дъжда.
Обичам нотите му да капят
по прозореца и да го отварят.
И ръцете ми да се протягат...
да ги докоснат, да ги прегърнат...
Още оттогава мечтая, мечтая...
гласът ми така да ги докосне...
Със сърцето и вдъхновението си...
и болките им да се усмихнат....
От тогава и за миг не съм спряла...
на дъжда да се възхищавам...
как пречиства светът и душите..
Човек не мечтае само като дете...
от перлите му да направи колие...
да си направи крила и да полети...
Днес отново лицето си откривам...
щастлива, че цялата ме измокри....
Днес отново душата си оставям...
дъждът да ми я върне с песен....
Но никога не съм си представяла...
как пеейки, заплаквам от радост...
само заради звука на някой акорд...,
който ми шепти - сбъдната мечта...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados