Изгрев нов се ражда,
сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,
под камък сълза спи,
стъпвам по небето,
и бера звезди,
лястовица бяла,
в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден,
мракът се стопи.
Влюбено пак пее,
в мен букет мечти,
с него ще нахраня,
гладните си дни.
Усмихнато слънце,
в очите ми блести,
и изтрива спомена,
за облаците зли,
нечупливо сбъдване,
победно лети,
всяка болка и тъга,
в радост прероди.
Любовта у човека,
нетленното гради,
единствено доброто,
оставя светли следи,
нека слънце,а не мрак,
в бъдното вградим,
и с дела достойни,
съграденото надградим,
в земните ни съдби,
бяла истина да блести,
весел смях, а не сълзи,
да има в нашите очи,
обич искрена да пее,
в дните щастие да грее.