Понякога сме тъжни,
ей така!
Топка се е свила
под сърцето.
Помръкнала усмивка,
без вина.
Горчиво плаче
в нас детето.
Сълзите,
тез издайници не зли,
пречистващо се стичат
към душата.
Измиват я
и спира да боли.
Изворно-живителна
отплата.
И лъч отнейде
се прецежда.
Тунелът се облива
в светлина.
И тръгва пак
една Надежда,
със Вярата да сбъднат
те деня.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados