19 mar 2011, 14:06  

Сбъркана малка звезда 

  Poesía
952 0 14

Не, че пътеката дълга ми беше,

не, че претъпках я - влачех крака...

не, че утехата скрита сред мерзост,

чакана, чакаме там у дома.


Не, че каишът пристяга ме здраво,

бий ме съчмата дори и в съня,

бой до откат, и денят ми откача,

аз се закачам за нощния влак.


Не, ама да, че призлява ми вече,

искам луната, дъжда и лъча,

искам кокичета, бряг и надежда,

искам да пея под нечия дъга.



***


Не, че светът ни посбърка се вече,

аз съм си сбъркана малка звезда,

вятърът днешен брули ме бесен -

стискам си в джоба тайна мечта.


© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??