СБЪРКАНА СИНОПТИЧНА ПРОГНОЗА
Навярно слънцето спести
взрива от тънките си нишки.
Подир дъждовната въздишка
тревата ли ме приюти –
в коктейл от утринен озон
сред хлорофилното си мляко?
И с вкус – тръпчив и неочакван,
по стъкления хоризонт
се плисна юнската дъга.
Индигово небето стече
по улиците на градчето
в непредвидимата тъга.
Без теб напълно съм излишна –
подритнат камък в пустошта.
Признавам – дъх е любовта,
от който спряла съм да дишам.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados