Знаеш ли, че съм с разбито сърце?
И когато плачат косите ми,
очите ми тайно си мечтаят...
Самотна чакам с две протегнати ръце
някой да спаси моето разбито сърце.
Знаеш ли, че съм с изгубени мечти?
Търся, но не намирам
истина, която да ми казва, че ти,
Любов,
някъде си там да ме спасиш
и да изтриеш сълзите
от подпухналите ми очи.
В паралелен свят живея, знаеш ли?
В паралелен свят всичко е така топло
и така добро...
Усмихнатото слънце чака
студени устни да сгрее, също и студеното легло,
защото в паралелен свят на моя
чака ме там само добро.
Знаеш ли за счупеното ми на две сърце?
Не. Не знаеш.
И за скритите сълзи в очите ми нехаеш.
Нито си разбрал за самотата, тишината,
дори къде са ми мечтите не си осъзнал.
Но разбитото сърце си трае.
Тихо, кротко си ридае...
И не спира да мечтае...
Не за някой, който с него ще си поиграе,
а за някой, който иска да го залепи, да го запази,
да го спаси
и с цената на живота си за тази цел
истински ще се постарае!
А ти, Нехайнико,
който чакаш някъде там да потанцуваш
върху вече потрошеното ми сърчице,
по-добре иди си, гледай си живота
и моли се
да не се счупи и твоето сърце,
защото тогава не те виждам как ще оцелееш -
как ще продължиш, когато никой няма да дели със теб на две.
Как ще оцелееш като мен
със счупено на вече сто сърце?
(15.03.2010)
© Моника Todos los derechos reservados