Отново чупя огледало,
но се усмихвам на това.
Защо да плача? Аз отдавна
не страдам за огледала.
Отдавна принцове не чакам,
Двете сами сме с любовта.
Инатливо непостоянни,
с характер като въздуха.
Отново месецът е февруари
и аз не знам, от студ,
от що ли,
започвам да троша огледала...
После събирам стъкълцата в очила
и сядам с тях вглъбено да чета.
Чета например Маргарита и майстора,
но е толкова странен сюжета.
Не знам дали на февруари е вината,
но няма нито бал и нито дявол!
Поетите са вещери, които диво на метли летят,
А цял Йерушалим обича... "добрия" Пилат...
Отново чупя огледало,
но се усмихвам на това.
Нормално е и предполагам,
че виновен е студа.
*** ***
© Десислава Todos los derechos reservados