3 jul 2010, 18:00

Счупи се времето... 

  Poesía » De amor
1690 0 10

В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата,
която неотдавна кръстих Минало.
Листата - спомени, кошмари са бодилите,
ще увехне всичко, дето е отминало.

Обичах те достатъчно, за да те пусна.
Останаха си устните ненацелувани.
Цяла нощ от празни страници те късах

в сладките ми сънища... недосънувани.
От косите ми вземи си слънцето...
ти помниш ли - за мене го свали...
и закичи го да виждам светлото...
Вземи си го, по тъмното ми се върви.

Нищо нямам, само думи ми останаха.
В празното ми нищо съм сама.
Не ме помни, душата си - раздадох я...
и полу
чих много... тишина.

© Ина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??