В ръцете ми руши се времето,
не мога да те търся във безвремие.
Изтича между пръстите и стреснато
разбива се във твойто съжаление...
На пейката забравила съм розата,
която неотдавна кръстих Минало.
Листата - спомени, кошмари са бодилите,
ще увехне всичко, дето е отминало.
Обичах те достатъчно, за да те пусна.
Останаха си устните ненацелувани.
Цяла нощ от празни страници те късах
в сладките ми сънища... недосънувани. ...