25 jun 2007, 19:20

Счупих огледалото 

  Poesía
776 0 9
Счупих огледалото със грозния си смях,
във стаята застанах сам в средата
и пред нещо чудно и прозрачно аз немях,
а всъщност бях със мойта дружка - самотата.
Назад погледнах, призрак аз видях,
а всъщност галеше ме само вятър,
от пълна шепа хапчета заспах
до най-добрия ми приятел - неработещ радиатор.
През нощта събудих се! Плаках и крещях,
тялото ми - изкривено във мъчителна депресия,
за по-добър живот мечтах,
а главата ми е помътняла от агресия. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??