...
Пианото самотно
чете си нотите грамотно,
а пианист извърнал си гърба
релаксира безработно...
Липсва муза,
отговорност го гризе,
планът има срок, 
будуват нощни мисли -
кога ли ще попълни празните си нотни листи?!
И моли своя стар приятел - синьото море,
един сеанс да му побае 
надалече да го отнесе.
Духът му се събужда
с творчески възход
в отблясъчни от слънцето мънисти,
започва да нотира друг подход,
точно от това е имал нужда. 
Дълбоко пианистът вдишва,
метрономно с вълнолома ритмизира и издишва,
шумът чертае и крои лагуни чисти,
мислите освободи и вдъхнови към нови писти.
Макар комерсиалната изгода да е враг на талантливата душа,
музикалната миниатюра придоби нюанси
с художествена стойност, има и цена.
Пианото самотно
чете си нотите грамотно,
и чака любимия си пианист
с идеен порив, низ
от жарка нотна броеница,
последвана в заслужен приз.

                  Кр.Генева