Цял живот

теб себе си наричах.

Гледах с твоите очи,

вълнувах се

за твоето спокойствие,

надежди,

борех се за твоите мечти.

И как болеше!

Че не се усмихваш,

че не достигаше желаното,

че ти не си щастлив.

Молех те

да тичаш.

Молех те

да вярваш.

Да бъдеш себе си.

Не искаше.

Не се харесваше.

Как би могъл.

Исках да съм аз,

а казвах ти.

Най-сетне чух желаното.

Чух се.

Олекна ми.

Сега съм аз.

И ти си ти.

И всеки

сам на себе си принадлежи.